История на Стария свят — Изтокът и Гърция
- Автор: Ростовцев М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: И. Раев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Стария свят — Изтокът и Гърция». Краткое содержание книги:
Държавното устройство на Гърция едва ли се е променило много в сравнение с егейския период. Както в тази егейската епоха, така и сега в отделните области царят управлява страната, осланяйки се на въоръжените сили на племето и особено на най-богатите си и най-силни съратници, Носител на царска власт е оня, който е по-силен, с по-голямо самообладание, по-умен, по-богат и по-добре въоръжен от другите. Богатство, знание и умение да управлява получавал в наследство от прадедите си, а пък те от бога, от когото произхождали всички царски и изобщо всички знатни родове. Но царят тук не е самодържец от източен тип, той не е и бог, нито неограничен повелител на поданиците си, макар да е от божествен произход. Той е глава и предводител на племето и е първият в божествения си род.
Около него се групират и други също такива глави на стари и знатни родове, неговият постоянен съвет и най-близките му съратници. Тая малка група е доста богата, а е богата, защото е с предприемчив дух, енергична и с отлична физическа тренировка както за сухопътен, тъй и за морски бой. Всички членове на управляващите знатни родове са добре въоръжени, имат брони, шлем, добри бойни прикрития за краката (набедреници), добър меч и копие, далече хвърлящ лък. В бой те излизат на колесници. Познават отлично всички тънкости на двубоя, който решавал сраженията. Тия им качества ги правят необходими за всяко племе и за всяко царство и им осигуряват първенство. Членовете обаче на такава една група са равни помежду си; те всички произхождат от Зевс също тъй, както и царят; те са нужни на царя също тъй, както и той на тях, ето защо не са само негови покорни слуги.
Не са царски роби също тъй и аристократите, та дори и простосмъртните членове на племето. Те признават превъзходството на предводителите си, но царят-предводител не е техен собственик и те не са негови роби. Цар, към когото щастието не е благосклонно, или изроден цар не може да разчита на поддръжка от страна на племето и неговото място лесно се заема от друг — по-богат, по-силен, по-умен и по-щастлив. Животът на царете съвсем не е непрекъснат празник: пълен е с опасности. Царят царува, докато е в състояние да воюва, а той воюва със собствените си ръце. Ако е богат, то богатството му се дължи само на това, че знае къде и как да насочи силите на племето си и как да уреди икономическия му и военен живот. Почти винаги е заобиколен със завистници и врагове. Гръцката трагедия ни разказва много такива мрачни драми из живота на тия ранногръцки царе. Тежки престъпления, кървави отмъщения, убийства, преврати са нещо обикновено в гръцките държави през Омировата епоха.
XIII. МАЛОАЗИЙСКА ГЪРЦИЯ И ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ В ГРЪЦКИЯ СВЯТ ПРЕЗ VIII–VI В. ПР.ХР.
Едно от най-характерните явления през епохата на преселването на народите в Гърция — било това, че разместването на населението принудило в края на II и в началото на I хилядолетие много племена и части от тях да се изселят отначало до островите, а след това в Мала Азия. Преселниците в Мала Азия са били без съмнение извънредно подвижен, предприемчив и честолюбив елемент. Някои от тях, принадлежащи към по-старото население на Гърция, не били в състояние да защитят държавите си от пришълците, та предпочели да се изселят, за да не влизат в никакви съглашения с новите господари, а и да не им се покорят. Други принадлежали към нахлуващите вълни и гледали на Гърция само като на място, където временно са се спрели в стихийното си движение към Юга и Изтока, за богатствата на които имали много добри и верни сведения. От Гърция и едните, и другите отнесли със себе си ония навици на културен живот, които се изработили там като последица от продължителното влияние върху Гърция на егейското човечество и като последица от самостоятелната преработка на елементите на егейската култура от страна на гръцко-егейското население в Южна и в Средна Елада.